С вчерашния концерт на Ерос Рамацоти в София на стадион Локомотив бройката на концертите, които съм посещавала става 7. Мисля, че и 700 да станат пак няма да съм се наситила на емоцията, която ти дава Концертът. Тотален екстаз!
Опитвах се да си направя класация на концертите, но не успях. Установих, че когато чуеш някого да пее на живо той става толкова уникален, че няма на къде. Няма база за сравнение между два концерта, няма как.
Вчерашния беше тип heartwarming
По видеостените се появяваха само красиви картини. Най-красиви бяха силуетите на момиченце и момченце. Момченцето държеше цветя зад гърба си. Банално. Ама твърде миличко, за да не те трогне.
Около себе си чувах само някакви възгласи на обич. Няма как човек да не се разчувства. Ерос беше научил доста думи на български и беше с тениска с надпис София на гърба и бългрското знаменце над сърцето му. В момента не мога да спря да слушам Il Buio Ha I Tuoi Occhi (Mракът има твоите очи. След всеки концерт ме хваща манията по някоя песен.
След Depeche Mode бяха Home и Shake The Disease. Явно все лигавките неща успяват да ме разтърсят. Блях
По тази тема мога да пиша още 5-6 пъти по толкова, но засега ще се спра. Интересно ще ми е да разбера мнението на тези, които се заинтригуват от журнала ми, по темата.

Поздрави!